Ензимите на някои хора не са толкова ефективни, Метаболизмът на алкохола – ключ към опасностите от алкохола?, Част 2
<< Част 1 – За метаболизъм на алкохола и гените зад метаболизма му
Казано с прости думи, това означава, че някои хора притежават ензими, които разграждат алкохола до ацеталдехид и ацеталдехида до ацетат по-бързо.
Бързодействащ ензим ADH или бавнодействащ ALDH могат да причинят натрупване на токсичен ацеталдехид в организма, което може да доведе до опасни и неприятни последици при консумацията на алкохол.
Това може да бъде и фактор, който да обуславя дали даден човек лесно може да развие алкохолна зависимост.
Например, съществува вариант на ензима, който води до такова натрупване на ацеталдехид, което причинява изчервяване, гадене и ускоряване на пулса, като тези ефекти могат да се проявят дори и при умерена консумация на алкохол.
Защита срещу развиване на алкохолна зависимост
Носителите на такава генна вариация, често срещана при хора от китайски, японски и корейски произход, обикновено пият по-малко, тъй като за тях употребата на алкохол не е много приятно изживяване. Вариацията на гена, на която те са носители, им предоставя защита срещу развиването на алкохолна зависимост.
Този защитен ген – ADH1B*2, се среща рядко при европейците и африканците. Друга вариация – ADH1B*3, се наблюдава при 15-25% от афроамериканците и предоставя защита от развиване на алкохолизъм.
Едно проучване, обаче, показва, че вариациите на ензима ALDH – ALDH1A1*2 и ALDH1A1*3, може да се асоциират с алкохолизъм при афроамериканците.
Не всичко е гени
Въпреки че генните вариации на ензимите може и да имат участие в предпазването на даден човек от алкохолизъм, факторите от заобикалящата среда също играят важна роля в това.
Например, едно проучване установява, че алкохолиците в Япония, носители на защитната генна вариация ADH1B*2, нарастват от 2,5% до 13% в периода между 1979 и 1992 г., но консумацията на алкохол в Япония се увеличава значително в този период.
В САЩ, например, от проблеми с алкохола умират повече представители на коренното население, отколкото от която и да е друга етническа група. Проучванията обаче не установяват никакви разлики в ензимните модели или темпото на метаболизма на алкохола между местното население и представителите на европеидната раса, което показва, че има и други фактори, които участват в развиването на алкохолната зависимост.
Последици за здравето от метаболизма на алкохола
Честата или постоянна употреба на алкохол се свързва с много неблагоприятни последици за здравето, но някои здравословни проблеми имат директна връзка с начина, по който алкохолът се метаболизира в организма и с отделянето на ацеталдехид.
Рак – Токсичното въздействие на ацеталдехида се свързва с развиването на рак на устната кухина, гърлото, горните дихателни пътища, черния дроб, дебелото черво и гърдата. Всъщност гените, които защитават някои хора от алкохолизъм, могат да увеличат податливостта им към развиване на рак.
Въпреки че вероятността тези хора да консумират големи количества алкохол е малка, при тях рискът от развиване на рак е по-висок, тъй като в организма им се отделя повече ацеталдехид, когато те все пак пият.
Следователно рискът от рак е по-висок дори при част употребяващите умерени количества алкохол.
Фетален алкохолен синдром – Бременните, които употребяват продължително време алкохол, са подложени на повишен риск, тъй като съществува и вероятност те да не се хранят правилно. Изследванията показват, че неправилното хранене може да доведе до по-бавно метаболизиране на алкохола от страна на майката.
Плодът може да бъде увреден от повишеното излагане на алкохол, причинено от бавния алкохолен метаболизъм на майката, а повишеното количество алкохол пречи на абсорбирането на необходимите нутриенти през плацентата, което води до забавен растеж на плода.
Алкохолна болест на черния дроб – Тъй като черният дроб е органът, който метаболизира по-голямата част от алкохола в организма и където се отделя и най-голямо количество ацеталдехид, той е засегнат особено често от последиците от алкохолния метаболизъм. Над 90% от алкохолиците страдат от омазнен черен дроб.
Хроничен панкреатит с алкохолна етиология – Панкреасът също преработва част от постъпилия в организма алкохол, което означава, че той също е изложен на високи нива ацеталдехид и етилови естери на мастните киселини (FAEE). По-малко от 10% от злоупотребяващите с алкохол развиват алкохолен хроничен панкреатит, което подсказва, че консумацията на алкохол не е единствения фактор за това заболяване.
Други фактори може да са тютюнопушенето и начинът на хранене, а навиците свързани с употреба на алкохол и начинът, по който алкохолът се метаболизира, вероятно също оказват влияние. Никой от тези фактори, обаче, не е доказано свързан с панкреатита.
Жените и метаболизмът на алкохола
Женският организъм абсорбира и метаболизира алкохола по-различно от мъжкия. Изследвания показват, че жените вероятно имат по-слаба активност на ензим ADH в стомаха, което означава, че повече алкохол достига до кръвта, преди да бъде метаболизиран.
Това може би е един фактор, който обяснява защо жените, които употребяват алкохол, страдат по-често от мъжете от алкохолна болест на черния дроб и увреждания на сърдечните мускули и мозъка.
