Изследвани процеси

Най-чести генетични вариации в гените:

NPY – кодира невропептид, който е широко експресиран в централната нервна система и влияе върху много физиологични процеси, включително кортикална възбудимост, реакция на стрес, прием на храна, циркадни ритми и сърдечно-съдова функция.

OXTR – (окситоцинов рецептор) е ген, кодиращ протеин.

BDNF – кодира при хората невротрофичен факто, получен от мозъка, или абриневрин, е протеин.

FKBP5 – има структурен и функционален ефект върху центъра на страха в мозъка и влияе върху общите реакции на стрес (регулира или дисрегулира). Той поддържа оста на стреса – има ефект върху производството на кортизол в отговор на стресови събития, емоционалните реакции към стрес, болка и регулира нивата на захар в кръвта и телесното тегло.

CRHR – играе ключова роля в реакцията към стрес и неговата интензивност; засилва преживяването на стрес, включително възприемането на страха. Влияе на емоционалното състояние, на паметта и ученето и играе роля в имунното поведение в храносмилателния тракт.

DBH – кодира ензима допамин бета (β)-хидроксилаза, който превръща допамина в норепинефрин. Той насърчава фокуса и продължителното внимание, намалява риска от депресия и тревожност, свързани със стреса, намалява агресията и импулсивността и предпазва от неврози.

DRD2 – кодира рецептор за допамин. Той оказва положително въздействие върху съня, насърчава паметта и оптимизира процеса на учене, внимание, фокус и интелектуална ловкост, както и емоционалната стабилност. Играе централна роля в мотивацията и работоспособността, особено в стресови ситуации. Влияе и на възприемането на болка.

DRD4 – кодира допаминов рецептор, който оказва силно влияние върху нивата на допамин в мозъка. Регулира емоциите и има силно влияние върху устойчивостта. Насърчава познанието, увеличава паметта и способността за учене, подобрява двигателния потенциал и модулира цялостния неврохимичен и хормонален баланс.

COMT – кодира ензим, отговорен за разграждането на допамин, епинефрин и норепинефрин. Насърчава стабилността на настроението, адаптивността, когнитивните способности и мотивацията и увеличава движението. Играе роля в кръвоносните съдове, имунната и хормоналната регулация.

TPH2 – кодира ензим, който е отговорен за производството на серотонин в мозъка. Насърчава настроението и емоционалната стабилност, подобрява способността за планиране и взимане на решения, способства сензорното управление и регулира поведението и импулсивността, както и когнитивната функция, включително концентрацията.

HTTLPR – кодира серотониновия транспортер – протеин, транспортиращ серотониновата молекула. Насърчава успешната адаптация към стресови и натоварващи обстоятелства, паметта и познанието, влияе положително на емоционалната стабилност и е свързан с регулиране на социалното поведение. Подобрява функционирането в област на мозъка, известна като визуално-лимбична система

HTR1A – насърчава успешното адаптиране към стресови обстоятелства и невропластичността. Предпазва от умерено агресивно поведение, импулсивност, свързани със стреса депресия, тревожност и панически разстройства. Влияе положително на няколко основни хормони и биологични системи, включително върху окситоцин, хормон на растежа, ендорфини и адренокортикотропен хормон, който играе централна роля в освобождаването на кортизол.

HTR2A – подпомага успешната адаптация на мозъка към стресови обстоятелства, способства образуването на нови мозъчни клетки (неврогенеза), подобрява познанието, креативността, адаптивността и процеса на учене, играе важна роля в дългосрочната емоционална цялост и насърчава откритостта. В прекалено изразено и активирано състояние може да предизвика безпокойство, песимизъм и депресия.