Отблизо – генът ADIPOQ (адипонектин)
Генът ADIPOQ е сред включените нови гени в генетичното изследване NGDiet. Той се свързва със затлъстяването и неговата недобра изява може да повиши риска от диабет тип 2, инсулинова резистентност или метаболитен синдром.
ADIPOQ кодира хормона адипонектин, който се изявява в адипозните тъкани и е ефективен инсулинов сенсибилизатор, регулиращ енергийната хомеостаза и глюкозната толерантност. По този начин подпомага липидната оксидация в мускулите и черния дроб. Нивата на адипонектин са обикновено понижени при затлъстяване, а това играе важна роля в развиването на инсулинова резистентност, диабет тип 2 и метаболитен синдром.
Генотипите на този ген GG, GA и АА са съответно с умерено, слабо и умерено въздействие върху диетата.
Носителите на алел A обикновено имат по-високи нива на адипоцин, по-нисък индекс на телесната маса (BMI) и се свързват и с други подобрени параметри на затлъстяването, напр. по-малко съотношение между талия и ханш и по-висока чувствителност към инсулин. Проучванията демонстрират връзка между алел A и по-ниския индекс на телесната маса, но само ако приемът на мононенаситени мастни киселини (MUFA) представлява повече от 13% от общия калориен прием. Носителите на алел G имат понижени нива на адипонектин и са по-застрашени от увеличаване на индекса на телесната маса (BMI).
Ако носителите на алел А искат да поддържат здравословен индекс на телесната маса, те трябва да спазват богата на мононенаситени мастни киселини диета (>13% от общия калориен прием) и да приемат повече омега 3 мастни киселини.
Носителите на генотип GG пък могат да контролират индекса на телесната маса, като спазват диета бедна на калории. Препоръчва се състоянието на тези пациенти да се следи по-дълго време и да им се оказва повече подкрепа, за да се контролират рисковите фактори, свързани с метаболитния синдром.
Използвани източници: Enns, E. et al. 2011. & Goyenechea, et al. 2009
