Отблизо – генът TAS2R38: еднакво ли усещаме горчивия вкус?
Вкусът е важна, определяща величина при поведението на приемане или отказване на храна. Освен това вкусът помага на хората да различават богата на нутриенти храна и такава, която има отровни или вредни съставки. Усещането за вкус варира много между индивидите и може да окаже голямо влияние върху хранителните предпочитания, хранителния статус и здравето.
Горчивият вкус се базира на способността да се усещат веществата фенилтиокарбамид (PTC) и пропилтиоурацил (PROP). Генът за горчив вкус, TAS2R38, е сред включените нови гени в генетичното изследване NGHealth и определя чувствителността към горчивите вещества PTC и PROP. Вариациите в този ген определят до колко човек е чувствителен към горчиви храни. От особена важност са вариациите между отделните хора що се отнася до възприемането и предпочитанията към различни орални стимули, вкл. храни, богати на мазнини и калории, навици свързани с тютюнопушене, избор на плодове и зеленчуци, също както и телесна структура, състояние на плазмата и антиоксидантия баланс и риск от рак на дебелото черво.
Трите полиморфизма на TAS2R38 – rs713598 (145 C>G), rs1726866 (785 C>T) и rs10246939 (886 G>A) предизвикват три несинонимни кодови замени (Пролин49Аланин, Аланин262Валин, и Валин296Изолевцин). В резултат на тези замествания се образуват два основни хаплотипа*: PAV (пролин, аланин, валин), който е доминантният вариант за усещане на вкуса, и AVI (аланин, валин, изолевцин), който е рецесивният вариант без вкусово усещане.
Генотипите на този ген са AVI/AVI, PAV/AVI, PAV/PAV и са съответно без въздействие (без вкусово усещане), с умерено въздействие (средно вкусово усещане) и със силно въздействие (силно вкусово усещане) върху диетата.
По-силната чувствителност към горчивите компоненти в храната може да се отрази на количеството приемана захар, според проучване на Joseph et al. При хората със средно и силно вкусово усещане също се наблюдава по-малко количество приемани зеленчуци, особено кръстоцветни и зеленолистни, което оказва влияние върху нутриционния статус на тези хора. Вариацията за горчив вкус се асоциира с повишен индекс на телесната маса (BMI) и вероятно по-висок риск от рак на дебелото черво.
За тези, които притежават средна и силна чувствителност към горчивия вкус (генотип PAV), се препоръчва по-малък прием на зеленчуци, особено кръстоцветни и зелени листни, а те предпочитат сладки храни и захароза. Препоръчват се зеленчукови ястия и използването на други съставки, за да се намали усещането за горчив вкус, а това може да подобри приема на зеленчуци.
За носителите на AVI/AVI е хубаво да се има предвид, че този генотип не усеща горчивия вкус на храната. Горчивият вкус често се асоциира с отровни или вредни вещества, така че трябва да се внимава в това отношение. Хора, които не усещат горчивия вкус, са подложени на по-голям риск да започнат и да продължат да пушат. Ако този факт се вземе предвид от самото начало, шансът за придобиване на навици, свързани с тютюнопушене, може да се намали.
*В генетиката хаплотипът (от гръцки haplos – единствен) е комбинация от алели на множество локуси, които биват предавани заедно на същата хромозома.
Източник: Joseph, P. et al. 2014. & Sollai, G. et al. 2017.
