Генетика на пристрастяването

Генетика на пристрастяванетоПристрастяването се дължи 50% на генетична предразположеност и 50% на липса на умения за справяне със стреса и проблемите, сочат много проучвания. Едно такова проучване разглежда 861 двойки еднояйчни и 653 двойки двуяйчни близнаци и установява, че когато единият от двама еднояйчни близнаци е зависим от алкохола, има голяма вероятност и другият близнак да е алкохолик. Когато обаче единият от двойка двуяйчни близнаци има проблем с алкохола, не е задължително такава зависимост да е налице и при другия близнак. Въз основа на разликите между еднояйчните и двуяйчните близнаци, изследването показва, че 50-60% от пристрастяването се дължи на генетични фактори, като тези резултати се потвърждават и от други проучвания.

Децата на хора, страдащи от зависимост, имат осем пъти по-голям шанс да развият зависимост. Едно проучване сравнява 231 души, диагностицирани като зависими от алкохол или наркотици, с 61 души, които не страдат от пристрастяване. След това изследването се фокусира върху роднините им по права линия от първа степен (родители, братя и сестри, деца). Установява се, че ако родителят страда от алкохолна или наркотична зависимост, детето има осем пъти по-голям шанс също да развие такава.

Защо има гени на пристрастяването?

Хората имат генетична предразположеност към пристрастяване, защото тя е свързана с еволюционно предимство. Когато едно животно консумира храна, която му харесва, има предимство да я асоциира с удоволствие, за да може да търси тази храна и за в бъдеще. С други думи, потенциалът за зависимост е дълбоко вкоренен в мозъка ни. Всички сме прекалявали с любимата си храна, дори когато знаем, че това не е добре за нас.

Въпреки че всички ние имаме потенциал да развием някаква зависимост, някои хора имат по-голяма предразположеност, отколкото други. Има такива, които се превръщат в алкохолици, много скоро щом започнат да пият. Други започват по-скромно и стават алкохолици с течение на времето.

Как се случва това?

Системната злоупотреба с наркотици или алкохол променя необратимо мозъка. Дори в началото даден човек да има слаба генетична предразположеност към пристрастяване, той все пак може да се пристрасти. При редовно злоупотребяване с наркотици или алкохол мозъкът се променя необратимо. При всяко прекаляване с алкохола, асоциираните с пиене мозъчни връзки се подсилват, което ни кара да се стремим повече към това усещане. Колкото повече се стремим към ефекта на алкохола, толкова по-голям става шансът в крайна сметка да се развие зависимост.

Вашите гени не определят напълно съдбата ви. Областта, в която може да вземете нещата в свои ръце, са 50-те процента от зависимостта, причинявани от липса на способности за справяне със стреса и проблемите. Има много хора, отраснали в семейства със зависимости, които са успели да се преборят със семейната си история и да живеят щастливо. Възползвайте се от тази възможност да промените живота си.

Източник: Addictionsandrecovery.org

Генът DRD2 също се асоциира със склонност към състояния, свързани с пристрастяване, както и към преяждане. Счита се, че носителите на алел Т са склонни към затслъстяване, съпътстващи състояния на злоупотреби със субстанции, желание за хранене и търсене на възнаграждение. Затова препоръките към тях са да избягват храни с високо съдържание на захар и да намалят общия прием на въглехидрати.

DRD2, заедно с TAS1R2 и GLUT2, са част от анализираните в изследването NGDiet гени. Техните проявления са свързани с генетичната предразположеност към пристрастяване, преяждане и чувствителността към определени вкусове.

Please follow and like us: