Д-р Митко Ригов, диетолог: Постоянната промяна е трудна и отнема време, но е и необходима
Храненето трябва да е такова, че човек да го приеме и да е изпълнимо за него. Мотото е „Моето здраве, в моите ръце”.
От екипа на NutriGen сме много щастливи, че имаме възможността да работим с д-р Ригов и получихме шанса да го интервюираме, въпреки натоварената му програма.
Д-р Митко Ригов е завършил медицина в Санкт-Петербургския Медицински Университет през 1984 година и от тогава насам се занимава само с хранене и диететика. Последните почти 28 години работи в УМБАЛ ”Александровска” ЕАД. Понастоящем е диетолог, главен асистент в „Болнично Хранене и Диететика”.
Определя опита си в Александровска Болница като обширен и безценен. Болницата е многопрофилна и в нея има досег с различни специалисти и пациенти с разнообразни здравословни проблеми, а не само нуждаещи се от редукция на теглото. Чести проблеми, с които ежедневно се сблъсква, са такива на стомашно-чревния тракт, чернодробната функция, отделителната система, метаболитен синдром*, заболявания на щитовидната жлеза, онкологични заболявания.
Също така е автор на 3 книги, свързани с хранене при различни проблеми, разполага с изключително широк набор от знания и използва множество инструменти и лабораторни изследвания в работата си с пациенти. Споделя, че за създаването на персонален хранителен режим за всеки пациент отделя от 1 до 8 часа, отделно от прегледа и изследванията. В следствие на множеството фактори, взети предвид и точната картина за състоянието на пациента, вероятността за получаване на отличен резултат и постигането на успех е много по-висока. Д-р Ригов вече използва и генетични тестове в работата си.
Д-р Ригов, Кои са настоящите предизвикателства във Вашата професионална сфера?
Работата с пациентите. Да помогнеш най-добре и най-оптимално според своите знания, да получиш добър резултат и най-вече да видиш усмивка и задоволство върху лицето на тези, на които си успял да помогнеш. Естествено невинаги се получава, за това в тази връзка се стремя постоянно да се самоусъвършенствам и да повишавам квалификацията си, да бъда най-близко до пациента, да го опозная добре и да нагаждам своите подходи, за да му помогна. Това включва и да разбера за неговите желания и предпочитания, социалното му и психическо положение, начин на живот.
Диетологът трябва да бъде и психолог, това е много важно.
Каква промяна искате да видите в своята професионална сфера? По какъв начин допринасяте за нея?
На първо място бих искал диетологията да започне да получава по-добър резонанс. Изпитвам радост от това, че в последно време здравословното хранене придобива все повече и повече популярност сред хората и специалистите, но все още се принизява от здравните власти и откровено казано в здравната политика храненето стои на заден план. Продължава да се говори, че нещо може да се направи, но на диетологията, като на един от добрите превантивни фактори, се обръща твърде малко внимание.
Като тук не става въпрос за намиране на алтернатива на здравословното хранене, а за това, че на практика повечето хора нямат възможност за подробни изследвания и достъп до информация. Към едно изследване на здравословен метаболитен статус и на поносимост към храни, да се добави и генетичен тест за заложени в генома състояния е свързано с много средства и не всеки може да си го позволи. Условие за по-голям успех и по-добър резултат е да се вземат предвид колкото се може повече фактори и да се използват всички налични инструменти, според случая. А ако човек има достъп до тях, би бил още по-близо до добрия резултат.
Основното, което трябва да се направи, е да се вземат мерки за цял живот, а не само да се отделят по два-три месеца за редуциране на теглото преди лятото или за оправяне на проблеми със стомах. Постоянната промяна е трудна и отнема време.
Смятате ли, че напредъкът на генетиката би могъл да реши част от проблемите, с които се сблъсквате?
Това, което генетиката позволява, е ранна диагностика на тези състояния и съответно възможност за вземане на ранни мерки. Това е особено важно за метаболитния синдром, обменните заболявания, също би имало добри ефекти при някои проблеми на щитовидна жлеза, семейни здравословни проблеми, като част от тях е и онкологията, което съвсем не е маловажен фактор.
Да вземем като пример метаболитния синдром. Някой ще каже – ама ние същото можем да го направим и с биохимия. Но при много хора, измененията на този вид обмяна се появяват чак на 20-30 години, а преди това биохимията не ги отчита. А е важно човекът да вземе съответните мерки, за да бъде открит проблемът на време.
Метаболитният синдром се получава като следствие от генетична предразположеност и не може да бъде избегнат, може само да се поддържа под контрол – да бъде намален или отложен във времето. Имам много пациенти, които идват от семейство с метаболитен синдром, но имам и примери как само за месец и половина на адекватен хранителен режим се нормализират показатели в пъти над нормата – триглицериди, пикочна киселина, завишен холестерол. При това, без да са необходими лекарства. Ако знаем, че едно дете има такава предразположеност, ще можем значително да забавим процесите на атеросклерозата, с години. Аз даже бих бил по-смел – с едно добро хранително поведение можем да сведем симптомите до минимум или за дълго време да предпазим човек от развитието на симптоми.
Кога за първи път научихте за нутригеномиката и какво провокира Вашия интерес по темата?
Помня го много добре, годината беше около 2000-та. За първи път чух за нутригеномика на конференция от колега, българин, който работеше в чужбина. Тогава се заинтригувах, почетох малко, но след това професионалните ангажименти ме завладяха. Характерно е за едно професионално развитие, че човек си променя възгледите, подходите и стремежа към едно или друго нещо, а аз принципно тогава се ръководех повече от написаното за храненето, това, което медицината беше проучила. Но с годините и опита разбрах, че хранителната и биологична стойност на храната, нейната химия и въздействие върху биохимията /вътрешната среда/ на тялото зависят и от много други фактори – психика, емоции, ежедневие, стрес, индивидуални условия за човек. В тази връзка не всички принципи, които проповядвахме и които са приети, действат винаги. За това пак казвам – човек трябва да използва максимално всички свои възможности в работата с пациенти.
Какви са доказаните от опита Ви инструменти, помагащи Ви в процеса на изготвяне на ефективен хранителен режим за Вашите пациенти?
На първо място е анамнезата на един пациент. Това е много важен подход и в медицината, представлява изясняване на всички обстоятелства около възникването на проблема, как се е развивал в самия човек от самото раждане.
След това от голямо значение е непосредствения контакт с пациента. Прегледът е от голямо значение, могат да се ползват допълнителни уреди за измерване на отделни параметри и ехографии, ако се наложи. Над 50% от прегледа са всички видове лабораторни изследвания, които могат да се назначат, и с чиято помощ се определя какво е състоянието на пациента – сред тях са биохимични, генетични изследвания, тестове за поносимост и др.
Един специалист, който има опит в работата с пациенти, има своите знания. Той преценява пациентите през това, което знае и може. Но е много важно да не се ограничи само с това. За това аз обикновено искам повече изследвания за определяне на пълния статус на този човек, до колкото това е възможно.
Може да има много видове подходи. Един специалист може да препоръчва суровоядски, друг може вегетариански, трети балансиран режим. Аз съм от тези, които могат да препоръчват всичко. Но най-вече съм към балансираното, метаболитно адекватно хранене, съобразено със специфичните особености на човека.
Но пак казвам, това зависи от пациента. Аз много държа на индивидуалния подход, тоест ако пациентът иска да постигне някакви резултати с определен начин на хранене, който той прилага и който му харесва, аз се опитвам да го съчетая с моите виждания. Например, ако иска да е веган, се гледа как може да си подобри здравословното състояние като веган; ако има религиозни убеждения и пости, те се спазват задължително и се стремим да изградим балансиран режим, съобразен с тях. Това са важни неща, не може подходът да е един и същ.
А говорейки за храненето, то трябва да е такова, че човек да го приеме. Много е важно да е изпълнимо за човека.
Защо според Вас е важно повече хора да научат за съвременните аспекти на персоналните медицина и здраве?
Защото това пряко ги касае. Когато един човек има повече познания и информация, той може да прецени своето състояние и да направи максималното, за да си помогне или да се насочи към правилното място и специалист.
А диетологията е почти на 100% персонална медицина, особено възползвайки се от големия набор от тестове, с които разполагаме. Здравословното хранене е част от превантивната медицина, част от ежедневието. Диетологията, особено при определени здравословни проблеми, е част от персоналната медицина.
Човек трябва сам да се грижи за своето здраве, а не само да чака помощ отвън. Трябва първо добре да се погрижи за себе си като направи всичко необходимо, което да установи неговото състояние. Особено, ако има оплакване. След това, знаейки своето състояние, обръщайки се към специалист и получавайки правилна информация, трябва да може да я приложи. Ако той се заинтересува от себе си чак когато се появят симптоми, може да бъде вече късно. Когато човек има едно добро, балансирано хранене, което е в унисон и е адекватно на неговите здравословни проблеми, то би ги поставило под контрол или би отложило техния негативен ефект във времето. Ако той е здрав, това би било предпоставка още дълги години да бяга от, а не срещу, различни здравословни проблеми. Приемът на адекватна храна и вода, дишането на чист въздух, двигателната активност, помагат за това всички тези фактори, влияещи върху него да бъдат с минимални увреждащи ефекти.
Така дори да съществува лоша наследственост, може за дълго време да бъдат отложени проблемите. Това касае и въпроса с теглото – по принцип поддържането на оптимално тегло е гаранция, че някои проблеми ще бъдат отложени във времето.
Мотото е „Моето здраве, в моите ръце”. От тук на сетне всеки решава сам.
Какво бихте посъветвали нашите читатели, за да се предпазят от заболявания и да имат отлично здравословно състояние?
На кратко, оптималното хранене включва адекватен продуктов набор, добър режим на хранене, добро приготовление на храната, прием на вода. Трудно ще избягаме от напрежението, а въздухът е такъв, какъвто го имаме. Когато можем е добре от време на време да бягаме от него по планините, а напрежението може да се бори с добра двигателна активност. Позитивното настроение също е много важно – да се усмихваме повече, да си вярваме повече, да бъдем по-малко намръщени, повече критични към себе си и по-малко към останалите. Ако сме по-критични към себе си, може би ще бъдем с по-добро здраве. Това е по-важното.
Когато сме здрави, ще можем да бъдем по-полезни за останалите, за най-близките хора. Това е с две думи. Последното е моето верую.
Човек не трябва да се отдава както на драстични излишества, така и на лишения. Нека има своите малки сладки неща в живота. И като храна също. Той трябва да спазва това, което ще му бъде приятно и имайки една добра система на хранене, може да прави малки отклонения, стига те да останат само малки отклонения, а не да бъдат правило.
Хранете се, за да сте здрави. Храненето е хубаво да бъде алкализиращо, да подпомага чернодробната функция, функцията на нашата отделителна система, да спомага за добър воден баланс, и резултатът ще бъде винаги на лице. Тялото е една система, чрез храненето трябва да създаваме необходимите условия тази система да работи. Тя може да се саморегулира. И въпреки наследственост, да бъде на добро ниво.
Автор: Боряна Герасимова
Издадени книги с авторството на д-р Ригов:
- Наръчник на диабетно болния 1994 г
- Балансирано разделно хранене 2002 г
- Хранене при Синдром Х 2003 г
*Метаболитен синдром – едно от най-често срещаните заболявания на обменните процеси. Представлява съчетано обменно нарушение, включващо наднормено тегло по абдоминален тип (около талията), артериална хипертония, диабет или нарушен въглехидратен толеранс, инсулинова резистентност и хиперинсулинемия, нарушения на липидната обмяна – хиперхолестеролемия и хипертриглицеридемия, артериална хипертония, хиперурицемия и подагра.
