Генетичен компонент на имунодефицита

Имунодефицитът е състояние, при което способността на имунната система да се бори с инфекциозни и онкологични заболявания е компрометирана или отсъства напълно. Повечето случаи на имунодефицит са придобити (вторични) възникват в резултат на външни фактори, които влияят на имунната система. Пример за такива фактори са HIV инфекция и начин на хранене. Терапия с някои медикаменти, в това число стероиди, може да доведе до имуносупресия. Употребата на такива лекарства е необходима в случаи на трансплантация на органи като мярка против отхвърляне и при пациенти, страдащи от свръхактивна имунна система, например при автоимунни заболявания. При други хора се наблюдава вроден (първичен) имунодефицит.

По дефиниция първичните имунни недостатъци се дължат на генетични причини. Първичните имунодефицити (ПИ) се характеризират с унаследени генетични дефекти в гени за Т- и В-лимфоцити, които могат по различен механизъм да предизвикат тяхната пълна или частична нефункционалност и/или редукция в броя, което причинява отслабен или липсващ имунен отговор. ПИ могат да бъдат резултат от единичен генетичен дефект, но повечето са мултифакторни. Могат да бъдат причинени от рецесивно или доминиращо наследяване. За да се класифицира като първичен имунодефицит, причината за имунния дефицит не трябва да е вторична по своя характер, т.е. причинена от друго заболяване, терапия с имуносупресорни лекарства или излагане на токсини в околната среда.

По-голямата част от ПИ се диагностицират при деца на възраст под една година, въпреки че по-леките форми не могат да бъдат разпознати до зряла възраст. По световни данни към 2019 г. има над 430 разпознати първични имунодефицити, като всяка година броят им расте, тъй като биват класифицирани нови. Имунният дефицит може да доведе до трайни или повтарящи се инфекции, автовъзпалителни разстройства, тумори и нарушения на различни органи и системи. 

Симптомите на първичен имунодефицит зависят от вида на дефекта. По принцип симптомите и признаците, които водят до диагнозата имунодефицит, включват повтарящи се или персистиращи инфекции или забавяне на развитието в резултат на инфекция. При определени състояния може да се наблюдават специфични проблеми в някои органи (например кожни и сърдечно-съдови заболявания, нарушения в развитието на скелетната система, лицеви изменения). Други ПИ предразполагат към автоимунно заболяване, при което имунната система атакува собствените тъкани на тялото или води до поява на тумори (например специфични форми на рак като лимфом). Естеството на инфекциите, както и допълнителните характеристики, могат да предоставят данни за точния характер на имунния дефект.

За първичните имунодефицити, причинени от генетична мутация, няма причинно-следствена терапия, която може да поправи настъпилата мутацията. В момента съществуват ограничени методи на терапия за тези състояния, повечето от които са специфични за конкретен тип ПИ. Понастоящем фокусът за лечение е насочен към трансплантации на стволови клетъчни и експериментални генни терапии. Въпреки че има терапевтичен ефект, експерименталната генна терапия за няколко типа имунни дефицита засяга хематопоетичната система. През последните две десетилетия са извършени някои успешни лечения на пациенти със специфични ПИ, включително X-свързан тежък комбиниран имунодефицит, синдром на Wiskott-Aldrich и метаболитни състояния като левкодистрофия. 

Генната терапия се развива през 90-те години на миналия век чрез използване на гамаретровирусни вектори до по-специфични самоинактивиращи се векторни платформи през 2006 г. Вирусните вектори произволно вмъкват своите последователности в генома. Въпреки това, този тип терапия се използва ограничено поради риск от развитие на Т-клетъчна левкемия след лечение в резултат на намеса на тумор-супресорни гени или поради етични проблеми. Но напредъкът в генната терапия е обещаващ за лечение на първични имунодефицити в бъдеще.

С бурното развитие на технологиите генетичните тестове стават все по-икономически и по-широко достъпни. По-специално, въвеждането на секвениране от ново поколение (NGS) даде на лабораториите икономически осъществим начин за тестване на много гени едновременно, което контрастира на традиционните подходи за секвениране, които обикновено тестват само един или няколко гена наведнъж. Този напредък доведе до алтернативен подход за диагностициране на имунодефицитни нарушения. Освен това широко разпространеното генетично тестване доведе до бързо увеличаване на идентифицирането на моногенни вродени имунодефицитни нарушения.

В NutriGen се стремим да сме в крак с новите технологии и предлагаме на Вашето внимание генетичния тест NGImmunology за определяне на предразположение към първични имунодефицити с цел диагностика, превенция и установяване на ефективна терапия. Тестът се базира на метода секвениране от ново поколение (NGS), следван от анализ на вариация в броя копия (CNV). Извършва се паралелен анализ на 80 гени и некодиращи варианти. Изследването е подходящо за тестване на пациенти с клинично подозрение за комбинирани имунодефицити, както и техни роднини с цел изследване на носителство и ранно установяване на ПИ. Гените са специално подбрани въз основа на научни и натрупани в процеса на работа данни, за които е доказано, че са свързани с развитие на вродени тежки комплексни имунодефицити.

 

Автор: Славяна Янева (молекулярeн биолог към NutriGen)

    1. Chinen J, Shearer WT (February 2010). „Secondary immunodeficiencies, including HIV infection“. The Journal of Allergy and Clinical Immunology. 125 (2 Suppl 2): S195–203.
    2. Meidani, Mohsen; Naeini, Alireza Emami; Rostami, Mojtaba; Sherkat, Roya; Tayeri, Katayoun (March 2014). „Immunocompromised patients: Review of the most common infections happened in 446 hospitalized patients“. Journal of Research in Medical Sciences. 19 (Suppl 1): S71–S73.
    3. Basic Immunology: Functions and Disorders of the Immune System, 3rd Ed. 2011.
    4. Rosen FS, Cooper MD, Wedgwood RJ (August 1995). „The primary immunodeficiencies“. The New England Journal of Medicine. 333 (7): 431–40.
    5. „Immune Deficiency Foundation“. primaryimmune.org. 2017
    6. Grammatikos AP, Tsokos GC (February 2012). „Immunodeficiency and autoimmunity: lessons from systemic lupus erythematosus“. Trends in Molecular Medicine. 18 (2): 101–8.
    7. Tangye, Stuart G.; Al-Herz, Waleed; Bousfiha, Aziz; Chatila, Talal; Cunningham-Rundles, Charlotte; Etzioni, Amos; Franco, Jose Luis; Holland, Steven M.; Klein, Christoph; Morio, Tomohiro; Ochs, Hans D. (January 2020). „Human Inborn Errors of Immunity: 2019 Update on the Classification from the International Union of Immunological Societies Expert Committee“. Journal of Clinical Immunology. 40 (1): 24–64.
    8. Primary Immunodeficiency, Mayoclinic, 30 Jan 2020
    9. Ann Moyer, Genetic Testing for Primary Immunodeficiency Disorders, AACC, Clinical Laboratory News, Mar 2020