Храненето и особено метаболизмът на хранителните мазнини играят важна роля в превенцията на сърдечносъдови заболявания. Установявайки начина, по който мазнините в диетата Ви си взаимодействат с гените Ви, Вие можете да промените начина си на хранене и да постигнете оптимално сърдечно здраве.
Витамините от група В, особено фолиевата киселина, играят основна роля в енергийния метаболизъм, изграждането и възстановяването на ДНК и превенцията на сърдечносъдови заболявания, рак и дефекти на невралната тръба. Освен това витамините от група B предоставят някои от химичните съеднинения, необходими за защита на гените ни, така че нашата ДНК да не се поврежда от износването и изхабяването, възникващи по време на нормалния живот на клетките ни. Тези витамини, които включват фолат, витамин B6 и B12, спомагат за създаването на нова ДНК за постоянно нарастващи и обновяващи се клетки.
Генните вариации могат да променят степента на ефективност, с която тялото Ви използва тези витамини, потенциално увеличавайки необходимите дневни дози.
Определя генни вариации, повлияващи ензимните функции във фаза 1 и 2 на детоксикацията. На база на резултатите от изследването може да бъде установено наличието на пропуски в изпълнението на тези функции, които да бъдат компенсирани с прием на определени хранителни вещества или добавки.
Антиоксидантите са защитата на човешкото тяло от свободните радикали. Свободните радикали са нормални остатъчни продукти от енергийните процеси в организма. Тези молекули обаче могат да повредят ДНК и телесните протеини и имат връзка с множество хронични болести. Антиоксидантите се намират в тялото под формата на ензими, но могат да се консумират и като част от разнообразни хранителни продукти, в случай, че е налице генетична вариация, която затруднява функцията им.
Човешкото тяло непрестанно разгражда и изгражда наново костна тъкан. Гените, диетата и начинът Ви на живот (вкл. физически упражнения, пушене и консумация на алкохол) са важни фактори в тези процеси. Установявайки как гените Ви повлияват метаболизма на калций и витамин D във Вашия организъм, Вие можете да промените начина си на хранене и живот, така че да запазите костите си здрави.
Възпалението е начин, по който тялото реагира на нараняване, инфекция или алергии. Възпалителните процеси се контролират от гени, които се активират и деактивират, когато е необходимо. Понякога обаче дадена генна вариация кара определен ген да остане активен по-дълго, отколкото е необходимо. Слабо възпаление за продължителен период от време се свързва със сърдечносъдови заболявания, затлъстяване и диабет. Определени нутриенти могат да потиснат проявлението на подобни гени.
Синдромът на инсулиновата резистентност е термин, който описва комбинация от заболявания, които имат една обща характеристика – аномалии в начина, по който тялото използва инсулина, за да метаболизира захарта. Тези заболявания включват затлъстяване, диабет тип 2, хипертония, хиперхолестеролемия и заболявания на сърцето.
При инсулиновата резистентност клетките на тялото имат понижена способност да реагират на въздействието на хормона инсулин, който при нормални обстоятелства премахва глюкозата от кръвообращението чрез регулиране на проникването й в клетките. Честите случи на диабет тип 2 в някои семейства е индикация за генетичен произход на заболяването. За отключването на гените обаче обикновено са необходими фактори от заобикалящата среда като затлъстяване и застоял начин на живот.
Различните нутриенти и хранителни компоненти в храните могат да се отразяват на хората по различен начин. Нови изследвания в генетиката показват, че определени гени могат да бъдат тествани, за да се установи как човек реагира на даден компонент от храната. Областите на реакции към храни в този панел включват: непоносимост към лактоза, метаболизъм на полиненаситени мазнини (PUFA), чувствителност към кофеин и претоварване с желязо.
Проблемите с метаболизма на желязото могат да доведат както до дефицит, така и до претоварване с желязо в човешкия организъм. Дефицит на желязо се наблюдава тогава, когато количеството желязо след изчерпване на резервите не е достатъчно да покрие функционалните нужди, или когато е налице недостатъчно освобождаване на желязо от резервите в резултат на определено хронично заболяване. Претоварването с желязо, от друга страна, може да е в следствие на прекалено голям прием на желязо или генетичниособености, причиняващи хемохроматоза.