Физическите упражнения могат да намалят риска от рак на гърдата чрез промяна на естрогенния метаболизъм
В Световния месец за борба с рака на гърдата обръщаме поглед към женското здраве и естрогена, чийто метаболизъм е от първостепенно значение в развитието на някои заболявания.
Много проучвания са демонстрирали, че съществува връзка между физическите упражнения и намаляването на риска от рак на гърдата, но досега причината за това не беше ясна. Вече има нови изследвания, които започват да дават отговор на тази загадка, като показват, че аеробните упражнения променят начина, по който тялото ни разгражда естроген.
Това е първото проучване*, което демонстрира директното влияние на аеробните упражнения върху естрогенния метаболизъм при жени в периода преди менопаузата.
Учените искали да разберат дали физическите упражнения оказват влияние върху производството на вещества в тялото, които се отделят след преработване на естроген. Тези вещества се наричат естрогенни метаболити. По-ранни проучвания са демонстрирали, че определено съотношение на „добри“ естрогенни метаболити към „лоши“ такива се свързва с понижен риск от рак на гърдата. „Добрият“ метаболит се нарича 2-хидроксиестрон (2-OHE1), а „лошият“ – 16алфа-хидроксиестрон (16alpha-OHE1). „Добрият“ метаболит може да намали ефекта на естрадиола – вид естроген, свързван с развитието на рак на гърдата. „Лошият“ метаболит от своя страна допринася за клетъчни процеси, които могат да доведат до рак на гърдата.
Учените разпределили в две групи на случаен принцип 391 неактивни, здрави, млади жени в период преди настъпване на менопаузата – невключваща упражнения контролна група и включваща упражнения експериментална такава. Жените били на възраст от 18 до 30 г., а теглото им варирало от нормално до наднормено.
Жените в контролната група продължили да водят неактивен начин на живот през шестнайсетте седмици на изследването. Жените в експерименталната група правели по 30 мин. умерени до енергични физически упражнения пет пъти седмично по време на шестнайсетте седмици, в които продължило проучването. Интензивността на тренировките била различна за всяка от жените, така че всички да имат почти еднакъв максимален пулс.
В продължение на три дни преди започване на проучването и три дни след неговия край учените измервали количеството на определени естрогеннни метаболити в урината на участничките.
На края на проучването жените от експерименталната група имали по-високи нива на „добрия“ естрогенен метаболит и по-ниски нива на „лошия“ естрогенен метаболит. Това означавало, че съотношението на „добрия“ към „лошия“ било по-високо при жените, които са се занимавали с физически упражнения. Такова увеличаване на съотношението не се наблюдавало при участничките от контролната група.
Не са били установени никакви други разлики в други естрогенни метаболити или съотношения при нито една от двете групи.
Освен това, жените от експерименталната група подобрили физическата си форма по време на проучването, натрупали повече мускулна маса, а телесните им мазнини намалели.
Въз основа на резултатите от изследването, учените достигнали до заключението, че ефектът, който физическите упражнения оказват върху естрогенния метаболизъм, е възможно обяснение за начина, по който физическите упражнения намаляват риска от рак на гърдата.
Трябва да се има предвид обаче, че точното количество и интензитет на упражненията, необходими за намаляване на риска от рак на гърдата, все още не са уточнени. Американската асоциация за борба с рака (American Cancer Society) и много лекари препоръчват на жени, диагностицирани с рак на гърдата, да се занимават с физически упражнения редовно – около 4 до 5 часа на седмица при умерена интензивност на тренировките.
Заедно със здравословното хранене и начин на живот, физическите упражнения с умерена натовареност са една от най-добрите стъпки, които жените могат да предприемат, за да понижат значително риска от рак на гърдата. Без значение на каква възраст сте, никога не е късно да се раздвижите!
Източник: Breastcancer.org
*Проучването е публикувано в майския брой от 2013 г. на списанието Cancer Epidemiology, Biomarkers & Prevention.
