Важни ли са гените за спортните успехи?

Важни ли са гените за спортните успехи?Рекордите в спорта се подобряват постоянно, а границите на човешките възможности са все още неизвестни. В момента, в който си помислим, че нещо не може да бъде постигнато, се появява някой, който ни показва, че това не е така. Преди време не се смяташе, че човек може да пробяга една миля за четири минути, но английският лекоатлет Роджър Банистър го направи през 1954 г., а скоро след него и много други. Състезанията по ултрамаратон, триатлон и 24-часови бягания вече са нещо обичайно.

Има ли граници?

И все пак – имат ли човешките възможности лимит и кои са факторите, които ограничават атлетичния потенциал? Повечето специалисти смятат, че на сегашните граници влияние оказват гените ни и особено тези от тях, които регулират сърдечно-съдовата издръжливост и вида на мускулните влакна в тялото. Но има и фактори, които са много по-променливи. Хранителният режим, мотивацията, околната среда и осъвременената екипировка (маратонки за бягане, бански костюми, ски, велосипеди) могат много да подобрят представянето на спортистите.

Гените и спортните постижения

Гените оказват влияние върху много сфери от живота ни, включително и върху потенциала ни за спортни постижения. Тренировките, диетата и други фактори играят важна роля за развитието на потенциала, а гените също могат да окажат влияние върху постиженията. Ако носим в своята ДНК възможности на шампион, но не полагаме грижа за режима си на хранене и спортните дейности, които практикуваме, възможностите за реализиране на потенциала намаляват. От друга страна, някой с ограничен генетичен потенциал може да намери начини, с които да компенсира това и да се превърне в наистина добър състезател.

Гените определят до голяма степен силата и размера на мускулите и състава на мускулните влакна, анаеробния праг, капацитета на белите дробове, гъвкавостта и до известна степен издръжливостта.

Основно ограничение за спортистите, занимаващи се с изискващи издръжливост дисциплини, е свързано със способността на сърцето да доставя чрез кръвта достатъчно кислород на работещите скелетни мускули. Тази способност до голяма степен е генетично определена.

Друго ограничение за занимаващите се със спортове изискващи издръжливост е способността на мускулната тъкан да използва ефективно кислорода и да синтезира аденозинтрифосфат (ATФ) – горивото, което позволява на мускулите да се съкращават и движат. Ефективността на този процес се измерва с т.нар. VO2 max (максимален обем кислород).

Как гените определят реакцията към тренировките?

Гените ни също така биха могли и да определят начина, по който тялото ни реагира на физически упражнения, режим на хранене и други външни фактори.

Проучвания на аеробната издръжливост показват, че някои хора реагират по-силно от останалите на физически упражнения. Така че дори и да ни липсва генетичен потенциал за издръжливост, има вероятност да реагираме добре на тренировките и да успеем да развием потенциала си по-успешно от някой „талант по рождение“, който няма толкова добра реакция към физическите упражнения.

Спортът развива и ефективността на сърцето, но гените определят степента, до която това може да се случи. Генетично надарени спортисти реагират много по-добре на тренировки, а броят на митохондриите в клетките им се увеличава много повече. (Митохондриите са клетъчни органели, които произвеждат АТФ. Колкото повече митохондрии има даден човек, толкова по-ефективни са те.)

Кои са другите фактори, оказващи влияние върху атлетичния потенциал?

Оказва се, че гените не оказват толкова голямо влияние върху характеристики като баланс, подвижност, време за реакция и точност. Повечето от тези умения могат много да се подобрят с подходящи упражнения.

Хранене и спорт

Диетата и хранителният режим на атлетите оказват огромно влияние върху постиженията им. Това е особено видимо при случаи на внезапна загуба на енергия от страна на елитни спортисти по време на състезание. Този внезапен срив се дължи най-вече на липса на гликоген, обезводняване или на комбинация от двете. Спортистите могат да избегнат такива сривове, ако приучат тялото си да изгаря мазнини, когато запасите от гликоген започнат да се изчерпват и ако систематично снабдяват работещите мускули с енергия по време на състезания.

Упражнения за ума

Всички спортисти могат да се научат да използват въображение, визуализации и техники за справяне с безпокойството. Тези техники, заедно със спортните тактики и стратегии, използването на подходящата екипировка и избягването на контузии са решаващи фактори за спортните успехи, които нямат много общо с генетиката.

Въпреки че много елитни спортисти притежават правилните гени за своя спорт и следват прекрасни тренировъчни режими, дори спортуващите за удоволствие могат да се възползват максимално от способностите си чрез поддържане на оптимална форма, подходящ режим на хранене и положителна нагласа.

Източник: Елизабет Куин за www.verywell.com

Генът на нуклеарния респираторен фактор (NRF-2) кодира белтъка NRF-2, който подобрява респиратнорния капацитет и увеличава степента на отделяне на аденозинтрифосфат (АТФ) по време на упражнения. NRF-2 съдържа и много редкия алел G, който се асоциира със значително по-голямо подобрение на максималната кислородна консумация при тренировъчна програма за издръжливост. Алел G се среща само при 2% процента от населението, като за тях се счита, че освен да бъдат олимпийски шампиони в дисциплини, изискващи изключителна издръжливост, могат да изкачат Еверест без кислород.