Гените, храната и детското здраве
Всяко дете се ражда с уникален генетичен профил, който го прави различно от всички останали хора по света. 50% от него е съставен от гени, наследени от майката, останалите 50% – от гени, наследени от бащата. Пълният генетичен „комплект“, който малкият човек получава, оказва силно влияние в много отношения. В него са закодирани голяма част от „настройките“, които ще определят по-нататъшното му развитие. Освен отличителни физически характеристики (цвят на кожата, косата и очите, форма на лицето и много други), те му носят и множество предразположения, свързани със здравословното му състояние и начина, по който тялото му отговаря на различни влияния от външната среда.
Генетичният потенциал е важен фактор в много аспекти, засягащи качеството на живот на хлапето. Той определя между 40% и 80% от телесното му тегло например, както и от 50% до 70% от спортните му постижения.
„Лошите“ гени
Много от предизвикателствата, с които се сблъскват в отглеждането на децата си, родителите отдават на т.нар. „лоши“ гени. Проблеми, свързани с метаболитните процеси, опорно-двигателния апарат, сърдечносъдовата система и т.н. често биват определяни като наследствени и присъствието им в живота на детето се счита едва ли не за нещо нормално, което не може да бъде избегнато.
В действителност гените имат не малка роля по отношение на широк набор от заболявания, чиито проявления могат да се наблюдават дори в най-ранна детска възраст. Така например едно дете може да носи в своята ДНК предразположеност към напълняване и склонност към преяждане, които да спомогнат развитието на затлъстяване; или тялото му да не произвежда достатъчно качествен колаген, което от своя страна да доведе до широк набор травми и костни заболявания.
Далеч не са толкова много случаите обаче, в които гените могат да бъдат счетени за единствена и достатъчна причина за „отключването“ на даден здравословен проблем. Обикновено обяснението за възникването на дадено състояние е сбор от няколко фактора, един от които е средата, свързана с качеството на живота и всекидневните навици на детето, и най-вече с режима на хранене.
Ролята на средата
Макар че гените са даденост, която получаваме наготово и трудно можем да коригираме, в много случаи имаме възможност да оказваме влияние върху степента на тяхната изява, като променяме условията, в които те функционират. Това уточнение е от особена важност при превенцията и лечението на състояния и заболявания, които са зависими от метаболитните процеси в тялото, и които можем до голяма степен да контролираме с помощта на подходящ хранителен и двигателен режим.
Храната е мощно оръжие, което е в състояние успешно да потисне определена генетична предразположеност, като по този начин спомогне превенцията и лечението на широк кръг от здравословни проблеми. С нейна помощ можете да компенсирате даден пропуск, заложен в генетичния профил на детето, като набавите нужните на организма му вещества чрез определени групи храни или добавки и осигурите по-добра среда за протичането на процесите в тялото му.
Друг аспект на средата е режимът на живот на детето – например как работят неговите циркадни ритми и влиянието им върху здравето му, има ли постоянен досег до храни, към които има склонност към пристрастяване и вкусови предпочитания и т.н.
Самата среда също може да бъде значително изменена при необходимост – ако детето има заложен по-голям здравен риск, свързан с определени токсини в нея (като нафталин), те могат да бъдат отстранени.
Нутригеномиката– пресечна точка между гените и храненето
Ако искате да съобразите хранителния режим на детето с неговите генетични особености и по този начин да намалите риска от развитието на здравословни проблеми, към които е налице предразположение, можете да се обърнете към нутригеномиката и нутригенетиката. Нутригеномиката е наука за начина, по който храненето въздейства на гените ни, и за това как индивидуалните генетични разлики повлияват начина, по който реагираме към нутриентите (и към други естествени съединения), които си набавяме, хранейки се. Нутригенетиката от своя страна изследва влиянието на гените върху хранителните нужди. Двете са важна част от концепцията на персонализираната медицина, която цели да повиши качеството на здравеопазването, като прилага ефективни решения, съобразени с индивидуалните особености на всеки пациент.
Инструментът, с които нутригеномиката работи, са генетичните изследвания. Те дават поглед към индивидуалните генетични реакции на детето и на база на резултатите, след консултация със специалист, е възможно да бъде изготвен режим (не само хранителен, но и двигателен), който отчита персоналните нужди на тялото му и се съобразява с неговите възможности и ограничения. Резултатите ще ви покажат как тялото му реагира на отделни хранителни групи и вещества, както и какви промени е добре да направите в режима му, за да избегнете евентуални здравословни проблеми, свързани с метаболитните процеси.
Генетичните изследвания стават все по-важна част от превенцията на множество заболявания, повлияни от начина ни на живот. В това число влизат метаболитни, чернодробни, респираторни, костни, репродуктивни, злокачествени и сърдечносъдови проблеми.
Вижте целия материал тук.
Източник: www.namama.bg
