Искате да извлечете максимална полза от тичането? Вземете и децата си (част 2)
Забвният и полезен списък със съвети от един баща, решил да сподели приключението, наречено „бягане“ със сина си, продължава! Припомнете си първата част на статията, а след това вижте остатъка от триковете на Андрю Шанън.
Не пренебрегвайте собствената си форма
Когато тичате заедно с детето си, може да ви се прииска по-скоро да наблюдавате какво прави то, отколкото да се фокусирате върху собственото си развитие. При спорт, който изисква известна концентрация, това може да доведе до травми. Винаги загрявайте и разтягайте както трябва и гледайте напред, за да може да реагирате навреме при потенциална опасност. Както при всички останали тренировъчни режими, трябва да се храните правилно, за да позволите на тялото си да се справи с натоварванията, на които го подлагате, и за да намалите риска от контузии.
Не бързайте със скъпата екипировка
Едно от най-приятните неща на тичането е че наистина нямате нужда от много екипировка. Колкото и да ми е приятно да тичам с Хари, осъзнавам, че в даден момент той може да се завърне към любимото си шоу. Ако обаче и след месец все още тичаме заедно, ще си набавим малко повече екипировка. Най-важни са хубавите маратонки – това се отнася особено за по-малките деца, тъй като техните крака са в процес на развитие и обувките, които използват, трябва не само да ги защитават, но и да подпомагат правилното тичане. Тази стара статия от сп. Runners World предоставя задълбочен анализ по темата и дори препоръчва някои марки.
Пригответе се за критиката на околните
Вземайки предвид реакцията на някои хора, покрай които минаваме, докато тичаме, и на други, с които съм обсъждал въпроса, мисля, че щях да получа повече одобрение, ако бях започнал да тичам с ножици, вместо с дете. Явно общоприетото разбиране е че дете на седем години е твърде малко, за да тича. Организацията UK Athletics казва, че деца на възраст под 13 г. не бива да участват в състезания по-дълги от 4 км., а повечето спортни клубове не приемат деца, по-малки от седем или осем години. Интересно защо това е така, щом децата може да започнат да се занимават с какъвто и да е спорт – от ръгби до плуване, футбол и карате, когато са съвсем малки. Ние избрахме да не обръщаме внимание на разтревожените погледи, като вместо това се забавляваме и се придържаме към разумна дължина и честота на кросовете.
Сега само ми остава да намеря начин да не му позволя да ме победи.
Източник: Parentacademy.bg
Автор: Андрю Шанън за http://www.telegraph.co.uk
