Ръгби отбор дава шанс на генетични тестове
Ръгби отбор от Австралия твърди, че си е осигурил предимство пред конкуренцията чрез използването на генетични тестове, за да се пригодят тренировъчните програми към специфичните нужди на състезателите. Това бележи началото на едно по-широко използване на генетиката в спорта, твърдят генетици и правни експерти. „Веднъж щом един клуб е направил това, останалите ще са под напрежение или да направят всичко възможно, или да изостанат в използването на последните технологии,“ казва Дейвид Вайсброт, президент на Австралийската комисия за правни реформи, която изготвя законови и политически препоръкикъмправителството по отношение на генетичната информация.
18 от всички 24 състезатели на The Sea Eagles (Морските орли), професионален ръгби отбор от Манли, крайбрежно предградие на Сидни, се подложили на ДНК тестове за 11 гена, свързани с тренировки.
Някои от тестваните гени се свързват с ефикасността на използването на кислорода, други участват в изграждането на мускулите и пречистването от млечна киселина – съединението, което причинява мускулна треска.
Тренировъчната програма на всеки състезател бива променена в съответствие с резултатите от специфичния му генетичен профил, който може да покаже, например, дали основната му сила е издръжливост или скорост. „Не бихме искали да караме даден състезател да бяга 100 км на седмица, ако гените му показват, че за него би било по-добре да тича 50 км на седмица и да вдига повече тежести,“ казва Стив Данк, физиологът на отбора, който се занимава с програмата.
Но някои експерти твърдят, че все още е твърде рано да се прилага генетика в спорта. „Все още не знаем всичко за тези гени,“ казва Рон Трент, молекулярен генетик в университета в Сидни.
Трент също така твърди, че генетичните тестове биха имали повече смисъл на ниво елитни атлети, „където те биха могли да бъдат разстоянието от сребърния до златния олимпийски медал.“ Той обаче е съгласен, че генетичните тестове могат да спомогнат да се определи потенциала на даден спортист.
Трент си сътрудничи с Австралийския спортен институт (Australian Institute of Sport, AIS) – водещата институция в страната за спортни тренировки и проучвания, за разработването на генетични профили, които показват кой вид спорт е най-подходящ за определен атлет. Генетичните индикатори за скорост, експлозивност и издръжливост показват, например, дали определен спортист би се справял по-добре с плуване или бягане.
Екипът на Трент изследва също така и генетични профили, за да определи позицията на състезатели по ръгби на игрището, преценявайки дали те са по-ефективни в нападение или защита.
Поради финансови и застрахователни причини, спортните клубове биха могли съвсем скоро да бъдат принуждавани да тестват за генетична предразположеност към определен вид контузии, казва Вайсброт. „Също така имам опасения, свързани с дискретност и генетична дискриминация,“ добавя той.
ДНК пробите се унищожават веднага след тестовете, а отборът е сключил споразумения, които не позволяват на информацията да достигне други заинтересовани страни, твърди Данк.
Той смята, че генетичните скрийнинг тестове ще станат рутинни процедури за спортните клубове. „Няколко клуба вече се свързаха с мен,“ казва той. Същевременно обаче той се съмнява, че тези тестове ще са решаващия фактор за избора на играчи. „Те не могат да измерят страстта, която прави спортистите велики,“ коментира Данк.
Източник: Carina Dennis за сп. Nature Vol. 434
